от липсата ти
маловажна
далечна и прокълната
която толкоз много време
във стаята стоя със мен
и ме тормози
и ми повтаряше как не мога
и времето замразяваше
придаваше му материя в човешки образ

и ми показваше онзи спомен

за оназ любов

далечна

маловажна 

a чак сега разбирам 

че и липсата

и образът

са близо до костта на мозъка ми

и са важни

най са важни